И пак е лято...

топло и приятно, само към моята душа Слънцето не може да намери път...там е мрачно, студено и явно и то се страхува да не помръкнат лъчите му...

Морето...

Тое моят приятел, то е моят закрилник...стоя на неговите брегове, а то ме облива с вълните си-прегръща ме сякаш...или иска да ме погълне...лицето ми е мокро и солено, дали е от вълните ? Или са сълзите ми?...Само морето знае истината, само то знае каква бях преди година и в какво се превърнах сега...сега...

...Морето ме запозна с него...с човека заради който се отрекох от себе си...отркох се от света...от приятелите...исках да ги има само тях-морето и той...беше хубаво, не, беше вълшебно! дали помниш Луна? Дали помниш нашата първа нощ? Когато на плажа се сляха телата ни и вълните?Когато се сгуших след това и заспах в прегръдката на любимия, а морето ми шееше приспивна песен, а ти Луна...а ти ме галеше с нежния си блясък...колко бях щастлива тогава...как можех да искам нещо повече...

Спри море! Не се вълнувай! Не бях аз тази която си тръгна, той ни изостави, Море...но ти, ти не си самотно, Луната е твоя приятел, твоя другар, с нея сливате своите отблясъци...

Тази вълна, тя ли е тази която ни обгръщаше на плажа? Тя ли е тази която още пази топлината на телата ни? Почакай ме вълна, не ме оставяй...омръзна ми ден след ден да те търся, да търся себе си и това което изгубих! Не мога повече-приюти ме в прегръдката си...искам винаги да остана с теб Море, искам винагида усещам тази милувка, искам винаги да помня тази нощ...почакай Море, не се отдръпвай, вземи ме със себе си, аз нямам вече за кого да живея...не ме отблъсквай и ти...

...Не искаш, отдръпваш вълните си сърдито...не, аз ще те ччакам, ти пак ще дойдеш, пак ще ме обгърнеш, пак ще дойде до мен онази вълна-последната! Тази която ще запомня завинаги и прикоято ще остана завинаги...

lolina (Feniks)