Стар просяк срещнах по пътя си...

Премръзнал и блед оглеждаше хората

Пуснах монета в ръката напукана...

а той се усмихна и промълви:

Жива да си ми, мило момиче

че хляба изкарах и днес...

Ти стопли моята душа скована...като снегът заледен по пустия път.

Аз тука и днес ще остана...

Ако не ме довърши студът.

Смутих се...горкия човек!

Снежен ангел той ме нарече

заради косите ми целите в сняг...

Отминах,  объркана, бледа

Какъв ангел съм аз?

Недостойна, празна и сляпа от вътре

оставих стареца в тоз мрачен час.

Затичах се в обратната посока,

видях го, даваше монетата си на дете...

босичко и гологлаво с премръзнало от студ носле.

детето се зарадва много, изтича някъде -къде?

И върна се след миг държейки хляб в ръце.

Подаде го на стария и рече:

"Дръж дядо и хапни!"

Но той с ръка корава го отблъсна,

Вземи го- рече! И се махни!

детето благодари и си отиде а стария се сгуши в разпраното палто.

сълзи потекоха ми от очите, отидох пак до него аз...

И пуснах всичките си дребни на него, простичкия му старик!

А той отказа! Нямал нужда, нахранил се бил с радостта

на онуй детенце останало щастливо,

че няма да заспи гладно през ноща.

Снежен ангел! върви си-рече стария човек.

Разплакана  оттеглих се така...

и цяла нощ плаках и се питах-

Съдба, съдба, защо не се смилиш...

Над тези хора останали сами в света!

Lolina