Поглед в мрака заблестява...

Потичат бисерни сълзи...

Спомен тих отвън се появява...

От несбъднати мечти..

Под звуците на "Лунната соната"

Бледнее спомена...бледнееш..ти!

Небето те поглъща...притъмнява...

Блестят осиротелите звезди...

Аз блян бях...бях Лунното момиче...

Твоя тиха...сребриста мечта...

Мечта бях...красивото кокиче...

в очите на което блестеше сълза...

Допря се ти до нежната ми кожа...

...а колко хлад и студ сруеше в мен.

И стоплиха ме ласките...словата...

които тъй мило ми реди...

И аз топлих те...и ти повярва във звездите..

че те ни светят тихо както бе преди...

Тогава...когато в очите ни нямаше сълзи...

Защо не беше приказка красива...

За да се срещнем аз и ти?

Защо като роза бодлива...

Съдбата така жестоко ни раздели?

Протягам длан-ако те има....

Хвани я и здраво и пази я...

Така ще знам-дори в тежка зима...

Душата ще е топла...приюти я.

Lolina© ( Feniks )