Има ли някой под Слънцето...

Невидима скитам сама..

Невидима...

Посрещам своята съдба...

Няма кой да ме посрещне в мрака..

Убих мечтите си...убих и теб...

И само пронизващата болка чака,

да ме довърши...поне тъгата ми ще свърши

Невидима...

Невиждаща...пропуснах много

И днес със светлината взех си сбогом...

В мрака ще се крия...ще отмъщавам.

Злокоба страшна за мен ще създавам..

Душата ми отлетя..последва Светлината,

а сърцето в мен остана-да търси топлината...

Невидима...невиждаща

Тъмен силует съм аз...

Убих мечтите си, убих и...теб!

Какво се случи с нас?

...Загубих вярата...и отмъстих

защо...защо не ти простих!

Тъмен силует в мрака се лута..броди..

И само твоя глас успява да ме води...

Към нея...Светлината...

Да търся топлината...

За да намери покой сърцето..

Да ми простиш...за да се изчисти небето,

да изчезне тъмнината,

да прогониш самотата...

               Lolina© ( Feniks)

Извънземно написано...
Заинтригуващо...
Пленяващо...

Винаги съм мислила, че в някои моменти е по-добре да си невидим.
Така си защитен от грозните, пронизващи погледи.
Защитен от изпънатия показалец насочен към теб.
Защитен от близо 60% от болката.
А мечтите! Няма нищо по-хубаво от тях.
Несбъднатата- боли, но новата дава... НОВ живот:)

Поздрави:)