Отварям очи! Къде съм?! Окована, раздърпана...

Какво се случва с мен? В плен съм, но на кого, на какво? Някъде там, някъде високо се процежда светлина...далечна и някак помръкнала, а покрай мен е тъмно!

Боли ме, всичко ме боли! Насинена и объркана съм, Боже!

Студена влажна стена, лутащ се поглед...не мога и не мога! Нима до тук стигнах? В любовта си се забравих, в любовта си се самооунищожих! Позволих му! Сама му позволих това!

А ме обичаше!

А ми се кълнеше...до последно вярвах в тези клетви...до последно търпях острият ти поглед...хладните ти длани по топлото ми тяло...и кръвтта стичаща се от лицето ми!

Виновна бях! Виновна бях пред теб че съм млада; че съм красива; че привличам мъжки погледи върху ми; че дишам; че живея...наказа ме! Каза че искаш да ме пречистиш, че само кръвта ми ще ме пречисти! Че съм омърсена.

Изсипа върху мен цялата си злоба, цялата си сила, целия гняв... а аз присвита се молех само да спре болката!

...А ме обичаше!

А ми се кълнеше...

Чувствам се някак лека...някак...пречистена! Ще стигна ли до светлината? Дали да я догоня? Дали там ще спре болката?...

(Feniks)Lolina