Има ли някой под Слънцето...
Невидима скитам сама..
Невидима...

Последна нощ заспах до теб...
Последна нощ и те докосвам...
От утре аз ще бъда с друг...

Препънах се! Паднах...загивам сега
съсипана стене мойта душа...
Телефона заглъхна...отдавна мълчи...

...Душата ми плаче,
Сама...и предадена,
Душата ми стене...

Толкова съм уморена сега.
Смачкана от детските страхове.
И ако трябва да си отидеш

Отварям очи! Къде съм?! Окована, раздърпана...
Какво се случва с мен? В плен съм, но на кого, на какво? Някъде там, някъде високо се процежда светлина...далечна и някак помръкнала, а покрай мен е тъмно!
Боли ме, всичко ме боли! Насинен...

Огледалото одавна,стана мой странен враг...
не се оглеждам в него...защо ми е? Та аз навън си слагам маска! Различни имам, сменям ги без повод. Така е от дълго време, та и до сега, забравих вече истински да се усмихвам- слагам маска и з...

И пак е лято...
топло и приятно, само към моята душа Слънцето не може да намери път...там е мрачно, студено и явно и то се страхува да не помръкнат лъчите му...
Морето...

Стар просяк срещнах по пътя си...
Премръзнал и блед оглеждаше хората
Пуснах монета в ръката напукана...

Като сянка ще идвам в съня ти...
Когато не очакваш...когато си сам.
Ще изпълвам с дъха си деня ти...

Поглед в мрака заблестява...
Потичат бисерни сълзи...
Спомен тих отвън се появява...